Река, смълчана под върбите,
по вечния си път бълбука...
Обрасла с мента и ракити.
Аз всяка вечер идвам тука.
Присядам на брега и пия
с очи водите ù зелени.
Стада по залез тука мият
копитата си уморени.
И чановете медни пеят
над притъмнелите полета.
Мълчи реката и люлее
душата скръбна на поета. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up