12.04.2012 г., 12:22

Реквием за пътната война

673 1 0

РЕКВИЕМ ЗА ПЪТНАТА ВОЙНА

 

 

 

Всеки ден умират хора,

всеки ден се лее кръв,

тук черешката е в спора,

всеки иска да е пръв.

 

Искат да са първи в секса,

първи в банките със брой,

тъй избиват си комплекси,

днеска ти си – утре той.

 

И, подпийнал зад волана,

с хъс настъпва пак газта,

следва кривка нежелана,

а колата в пропастта.

 

Там на мястото епично

ще забият черен кръст,

колко жалко, но логично,

славен беше … днес е пръст.

 

 

 

Пенко Пенев

с. Бъзън, Русенско

 

07.04.2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенко Пенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....