Репортаж в края на лятото
Есента е любов пъстроока
и ръждясват на мрежата вените.
Прекипява на гроздето сока,
за да стихне в две чаши червени.
Няма скръб по любимата моя
проговаря под старата вишна.
Две сълзи ще отприщят пороя,
подир който смъртта е излишна.
Бяла котка край мене заплита
на съдбата неясния смисъл
и отново на босо се скитам
там където за крави съм писал.
Като ноти окапват листата,
на които завижда сам Щраус.
Тук на припек оставил душата си,
ще отплавам към градския хаос.
Ще описвам в нестройни куплети
разпилените мои животи,
но сърцето на лятото свети
от бурканите с грах и компоти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
