13.05.2009 г., 11:54

Ревност

552 0 4

РЕВНОСТ

 

Гнездо си свила в чуждите ръце.

Болката не мога да прогоня.

Имам гневно кълбо вместо сърце.

А казват целият съм в броня.

 

Ще получа утре нова ласка,

като хапче ревност ще преглътна.

Стара обич болка ще задраска.

Миналото в черен трап ще хлътне.

 

Казват - ревност времето лекува.

Хваната в капана моята душа.

Там пустинен вятърът лудува.

 

… Живота от ревност ли руша?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...