Римувам стихчета през ден
и чакам някой да ме похвали,
а душата ми припламва в плен
на мисли, далече отлетели.
На ресниците в сенките стаена,
светлина проблясва всеки път,
когато на листа бял пред мене
безброй слова се завъртят...
Ден след ден животът отминава
като натоварен до предела влак,
по релсите ръждиви, до всяка гара,
оставя близък – непознат... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация