Рисувай, художнико!
-
Художнико, боите си приготвяй!
Смеси ги с кал от яловите двори,
та — в корен на лоза намерил котва,
отново Дионис да проговори.
Камбана нарисувай! На мегдана.
Но не за помен със език да гложди,
а млади булки, в тъмно щом пристанат,
щастливо да звъни за нова рожба.
Да замиришат спомените темперно —
за къщата, канавката затлачена,
в която насред старческия тремор
се дави катарама от сандалче;
за баба ми — преди да се спомине,
за дядо ми — как пее ”Бели ружи”.
Единственото топло днес в комина
са стъпките на ветровете южни.
И най-подир река да ми налееш!
Картината ти няма да е лесна,
но вярвам — ще се справиш и със нея!
Започвай!
Със стиха си те калесвам.
-
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
