11.05.2017 г., 13:38 ч.

Рода ми е Делиивански 

  Поезия » Гражданска
346 0 0
6/ РОДА МИ Е “ДЕЛИИВАНСКИ”
Рода ми е Делиивански,
но в името си го проспах.
Аз съм го пазил по махленски
и винаги зад него бях!
Пропуснах с него да се впиша,
да съм със него, да вървя
и от забравата да го избриша!
Във младостта на „Славов” спрях.
След време в селото се върнах,
за много станах непознат...
Света за мене бе обърнат, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
  • Навярно имат срок на годност думите, износват се и шепот, и мълва. По-дрипави от просещите друмници,...
  • Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...
  • Откакто разбрах Откак разбрах, че по малко умирам, да забърсвам прах се страхувам – (дихания кремира...

Още произведения »