Рода ми е Делиивански

6/ РОДА МИ Е “ДЕЛИИВАНСКИ”

Рода ми е Делиивански,

но в името си го проспах.

Аз съм го пазил по махленски

и винаги зад него бях!

Пропуснах с него да се впиша,

да съм със него, да вървя

и от забравата да го избриша!

Във младостта на „Славов” спрях.

След време в селото се върнах,

 за много станах непознат...

Света за мене бе обърнат,

разочарован останах!

За жалост  никой не ни помни,

през тези тридесет и пет,

като за счупените стомни,

захвърлени край селси плет!

Напуснахме, не бяхме в село,

В Драгойново не бяхме хас.

По друи пътища вървях умело,

градях си бъдището аз!

Не исках с тъпата ракия,

съдбата си да свържа аз,

да тъна в селската помия,

че глупостта тъм бе на власт!

Избягах аз от ТКЗ –то,

в друг свят живота ми мина,

но съм доволен общо взето,

не съжелявам за това!

   25.09.2016г. Драгойнаво