6/ РОДА МИ Е “ДЕЛИИВАНСКИ”
Рода ми е Делиивански,
но в името си го проспах.
Аз съм го пазил по махленски
и винаги зад него бях!
Пропуснах с него да се впиша,
да съм със него, да вървя
и от забравата да го избриша!
Във младостта на „Славов” спрях.
След време в селото се върнах,
за много станах непознат...
Света за мене бе обърнат, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up