Вече е на три.
Играем игри,
рисуваме с боички –
любимите коли и птички.
Питаме за всичко.
Голям е любопитко.
С умни очи –
защо слънчо се скри,
защо старата баба все спи,
защо я боли?
Без него животът е нищо!
Боже, нека бъде щастлив!
Здраве му подари,
друго нищо не искам!
На моя любим внук.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени