Вече е на три.
Играем игри,
рисуваме с боички –
любимите коли и птички.
Питаме за всичко.
Голям е любопитко.
С умни очи –
защо слънчо се скри,
защо старата баба все спи,
защо я боли?
Без него животът е нищо!
Боже, нека бъде щастлив!
Здраве му подари,
друго нищо не искам!
На моя любим внук.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
