Роза
Когато тръгна да откривам
забързаното време на деня
и нощта срещу изгрева заспива;
когато цветовете се менят
и притихва слънчева росата
по незащитените места;
когато цялото богатство
от бисерни огньове красота
за миг застива в крехка поза
и птиците подемат песента...
Докосвам с устни,
устните ти розови
и будя сънна обичта!
И ти усещаш, че си нужна
като мечта и топъл зов:
разцъфваш с аромата южен
на розата, наречена любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
