Когато тръгна да откривам
забързаното време на деня
и нощта срещу изгрева заспива;
когато цветовете се менят
и притихва слънчева росата
по незащитените места;
когато цялото богатство
от бисерни огньове красота
за миг застива в крехка поза
и птиците подемат песента...
Докосвам с устни,
устните ти розови
и будя сънна обичта!
И ти усещаш, че си нужна
като мечта и топъл зов:
разцъфваш с аромата южен
на розата, наречена любов.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
