Когато тръгна да откривам
забързаното време на деня
и нощта срещу изгрева заспива;
когато цветовете се менят
и притихва слънчева росата
по незащитените места;
когато цялото богатство
от бисерни огньове красота
за миг застива в крехка поза
и птиците подемат песента...
Докосвам с устни,
устните ти розови
и будя сънна обичта!
И ти усещаш, че си нужна
като мечта и топъл зов:
разцъфваш с аромата южен
на розата, наречена любов.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
