7.07.2022 г., 15:14

Рубикон

1K 5 36

Подхвърли Рубик малко кубче,
светът го грабна, почна да реди,
въобрази си хаосът, че може
кубичен ред да сътвори.
А кой да види? Не е кубче,
а вечният порочен кръг,
ошлайфан в хлъзгавост, без ръбче
и бели мишки го въртят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© любимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато прочета нещо/ а аз чета различни автори, далече от принципа - ти на мене, аз на тебе/, съм подарила от времето си, ценя времето си и затова не мога да подмина ей така, не мога и да лъжа, така че казвам каквото мисля Не споря, не убеждавам. Когато авторът реагира зле, край, той повече за мен не съществува, ограничените хора са безнадеждни. Свободното слово, трябва да е свободно, а не премълчано
  • Добре, бе, Щураче, не можеш ли да използваш тези думи, за нещо, което наистина ти харесва. И да кажеш нещо, което според теб е пълен боклук с други думи, подходящи за.критика. Е, аз правя така, откакто съм в сайта (много години). Някои са ме блокирали -липса на капацитет да разберат как съм се опитал да помогна.
    Всъщност, все ми е едно, кой какво мисли и казва.
  • Благодаря, Лир
  • Трудно, Вики, имайки предвид, че тичащите непрекъснато си разменят похвали: "Оо, колко впечатляващо тичаш", "рисуваш съвършени кръгове!", "ставаш все по-бяла"
  • Много добре! Докато не можем да излезем от собствените си рамки, ще има да се въртим в порочен кръг.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...