Подхвърли Рубик малко кубче,
светът го грабна, почна да реди,
въобрази си хаосът, че може
кубичен ред да сътвори.
А кой да види? Не е кубче,
а вечният порочен кръг,
ошлайфан в хлъзгавост, без ръбче
и бели мишки го въртят.
© любимка All rights reserved.
Не споря, не убеждавам. Когато авторът реагира зле, край, той повече за мен не съществува, ограничените хора са безнадеждни. Свободното слово, трябва да е свободно, а не премълчано
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
