11.12.2008 г., 23:23 ч.
Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане
Мислите ми са икони, разпънати от лудост,
като вятър вързан са въздишките ми скрити,
в карнавална пошлост тъне всяка „другост”,
и чертите ми човешки са от човешкото убити.
Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане,
надеждите ми са затворени в кутия от надлъгване,
пътищата ми кръстосват се в безпомощно отричане
на световете от неонова обич и лъскава нежност...
Душата ми е зазидана в пустотата на времето,
където безока любовница е всяка вина...
Обичането, превърнало се във фарс от изнудване,
е вик от последната изгоряла до черно мечта.
© Свобода Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Били, остави...
-
Браво за стиха на мен много ми хареса дано имаш още много много много мечти и всички да се сбъднат
гуш -
"Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане,
надеждите ми са затворени в кутия от надлъгване,"
Оригинални мисли!Харесва ми! -
много е трудно да овладееш толкова дълги редове. ритъмът... пак
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
благодаря на всички ви, приемам положителната критика и ще се радвам и за напред да я има
Моля ви само моите опити за стих, да не стават поредната арена за разменяне на красиви думи между потребителите. Обещала съм си да не се намесвам в подобни полемики
Грозно е и не за това сме се събрали.
Аз искам да буда критикувана, стига да става по един здрав и човешки начин, а не нападки ( които слава бого липсват ) Усмивки за всички ви