Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане
Мислите ми са икони, разпънати от лудост,
като вятър вързан са въздишките ми скрити,
в карнавална пошлост тъне всяка „другост”,
и чертите ми човешки са от човешкото убити.
Ръцете ми са станали на прошки от излъгано обичане,
надеждите ми са затворени в кутия от надлъгване,
пътищата ми кръстосват се в безпомощно отричане
на световете от неонова обич и лъскава нежност...
Душата ми е зазидана в пустотата на времето,
където безока любовница е всяка вина...
Обичането, превърнало се във фарс от изнудване,
е вик от последната изгоряла до черно мечта.
© Свобода All rights reserved.
