С босо сърце
Босо – сърцето подскача на пъстра поляна.
Може би иска то миг пеперуден да хване.
В младо зелено се кипри мосю храсталак.
Облак щастливец издува сметанов каймак,
но дефилират суетните миски – звездите.
- Чуйте ме, спрете за бога, не бива да спите!
Нека душата ви своя прозорец отвори!
- Тя не е къща! - опитва се някой да спори,
после замлъква, изчезва и става мираж.
Въздухът чувствен поръсва сребрист макияж
и гравитират, пияни от жажда, мечтите.
Радостен звън в резедаво разнежва душите,
за да достигне до скрития патешки пух.
Често измислям, но раждане пролетно чух!
Грях е безумен във нощ като тази да спите!
22.03.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
