Скитам се фриволно по поляни,
търся моя цветен дъх останал.
Искам да улавям слънчев блясък
и за мен цветята да танцуват.
Грея с цветната дъга - усмивка,
скрита сред моравите зелени.
Раждам се сред ирис и иглика
и за мен са техните премени.
Пеят ми цветята с нежни притчи,
за неизживените си пролети.
Плача с тях - заплакалите ручеи,
за неизтанцуваните дивни нощи.
© Мариола Томова Всички права запазени