Скитам се фриволно по поляни,
търся моя цветен дъх останал.
Искам да улавям слънчев блясък
и за мен цветята да танцуват.
Грея с цветната дъга - усмивка,
скрита сред моравите зелени.
Раждам се сред ирис и иглика
и за мен са техните премени.
Пеят ми цветята с нежни притчи,
за неизживените си пролети.
Плача с тях - заплакалите ручеи,
за неизтанцуваните дивни нощи.
© Мариола Томова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
