Сълзата е лале в зелената трева на тъжен поглед.
Разцъфва във откритото небе.
Разлиства страници на птичи полет,
побрали крехкия живот в едно море.
Ухае на любов цвета червеноален.
Рисува с дъх слънца в очакване на гост!
Дъжд полива пресушена почва на безимен спомен.
И минало, и бъдеще на строг са пост.
Но малкото лале цъфти и вярата не вехне.
Трапезата е обич и чаша топлина.
Букет сълзи във чистото сърце ще грейне,
радостта завърне ли се у дома!