11.08.2009 г., 18:12 ч.

С една хладна мисъл... 

  Поезия
777 0 28

     С една хладна мисъл...


И да бягам, и да не бягам,
по паметта ми резбоват чувства,
един дълъг път пред мен се протяга -
като нива... и като зима пуста...

Ще ставам на угар... и на трева,
във мен ще запеят щурците,
залезът ще пали едва, едва
фенера си (точно като крадците)...

И с една хладна мисъл ще отбележа:
Че до корена съм още жива,
но ще намеря сили, за да срежа
на хвърчилото нишката...

... щом крилете му от мен си отиват...



© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така можеш само ти!
    Прегръщам те!
  • Много ми хареса!Поздрави и от мен!
  • Поезия се и истина!
  • !!!*
  • !!!
    Поклон, Таня!
  • Трябва да спра да те чета, всеки път ме разплакваш... Поздрав!
  • ...хвърчилата винаги са благодарни, когато се скъса връвката... благодарят ни и се усмихват... а ние си мълчим, защото не ни стиска да си признаем, че не ние сме ги пуснали... просто се е скъсала връвката......
  • Ще летиш винаги, крилете ти са здрави! А нишката, дръж здраво!
    Прегръдки Таничка!
  • Колко ни е трудно да пуснем нещо което ни разбива на парчета.Отново прекрасен стих!Поздрави!
  • Щом си все още жива до корена, не се предавай докрай! Силна си и истинска! Поздрав и прегръдки, мила Таня!
  • Мисълта ти е хладна, защото е хладно край теб...Ех тези резбовани чувства!Като стар параклис...
  • Прекрасна поезия, прекрасна душа... Танче... по въроса за рязането на нишката - тя ти е пъпната връв, по нея тече силата и вдъхновението, без тази връзка няма да си същата - тя ти е от Бога дадена Прегръщам те със сърцето си!
  • Силен стих!
  • Майната им, на книжните хвърчила и на книжните човеци!
  • Я си лети!Прекрасна, както винаги!
  • жива си, с крила си...
    а нечий топъл дъх ще прогони хладните ти мисли...
    прекрасен стих, мила Таня.
  • Сила трябва да срежеш нишката на хвърчилото, но май е по-добре да не се прави, защото от там нататък е сивото, Танче.
  • Поздрав!
  • Чудесно!
  • ...Но ти пък летиш!
    И цялото небе е твое!
  • Ако крилете са лепени си восък...

    Не мисли за залез.
    Хубавото пладне
    кой ще ти открадне?

    С нишката едва ли
    в полет ще пропаднат
    чувствата ти страдни.

    Жива си до корен.
    Дръж връвта му здраво,
    да не се отправи
    в полета си волен

    към лъчите топли
    слънцето що пръска.
    Ако няма връзка
    восъка се попи.
  • МНОГО ХУБАВО!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Здравей, Таня! Не ми остави с този прекрасен стих ни една хладна мисъл, а крилете-крилете се нуждаят от пространство, тъй както Любовта от Двама... Сърдечни поздрави! \не изчезвай така, че много боли...\
  • не ги пускай
    (крилете)
    и недей да режеш нишката
  • Нишката може да се окаже здрава и ти да полетиш
  • !!!....Танче......!!!


    жива си....!
  • ...Много силно, Танче !Обичам да се появяваш така,когато най-малко те очаквам!Обожавам да те чета!Поздрави!...
  • Здравееей!
Предложения
: ??:??