11.08.2009 г., 18:12

С една хладна мисъл...

940 0 28

     С една хладна мисъл...


И да бягам, и да не бягам,
по паметта ми резбоват чувства,
един дълъг път пред мен се протяга -
като нива... и като зима пуста...

Ще ставам на угар... и на трева,
във мен ще запеят щурците,
залезът ще пали едва, едва
фенера си (точно като крадците)...

И с една хладна мисъл ще отбележа:
Че до корена съм още жива,
но ще намеря сили, за да срежа
на хвърчилото нишката...

... щом крилете му от мен си отиват...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...