С една хладна мисъл...
С една хладна мисъл...
И да бягам, и да не бягам,
по паметта ми резбоват чувства,
един дълъг път пред мен се протяга -
като нива... и като зима пуста...
Ще ставам на угар... и на трева,
във мен ще запеят щурците,
залезът ще пали едва, едва
фенера си (точно като крадците)...
И с една хладна мисъл ще отбележа:
Че до корена съм още жива,
но ще намеря сили, за да срежа
на хвърчилото нишката...
... щом крилете му от мен си отиват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени