С една хладна мисъл...
И да бягам, и да не бягам,
по паметта ми резбоват чувства,
един дълъг път пред мен се протяга -
като нива... и като зима пуста...
Ще ставам на угар... и на трева,
във мен ще запеят щурците,
залезът ще пали едва, едва
фенера си (точно като крадците)...
И с една хладна мисъл ще отбележа:
Че до корена съм още жива,
но ще намеря сили, за да срежа
на хвърчилото нишката...
... щом крилете му от мен си отиват...
© Таня Георгиева Всички права запазени
Прегръщам те!