Аз съм в ръцете ти – толкова крехка!
Чупя се само от поглед и глас…
Щом не пристъпиш, душата ми вехне,
свива се в себе си час подир час...
Дойдеш ли, вече усещам всемира
сякаш ме каниш на райския бал.
Даже в тъгата си слънце намирам,
розови нотки у всяка печал…
Стръкчета нежност и вече съм жива
в някакъв светъл небесен Париж!
Тази надежда така ми отива –
с копче за радост, което държиш.