С Луна в душата...
С Луна в душата...
Звездите тегнат като грозд,
с ръка – аха – да ги докоснеш!...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш...
И искаш да ги обереш –
береш зърната кехлибарни,
а сладостта им, като пещ
разжáрена, душата пáри...
Висѝ магичната Луна
със аромат на зряла дюля –
останала във есента
самотна, неотбрулена...
А Млечният и Лунен път
щом в Океана се кръстосат –
със разлюляната му гръд
Душата ти ще омагьосат...
... И тръгваш по вълните сам
с Луна в душата си помъкнал –
повел и Звездният керван...
... А див възторгът не замлъква!...
Едно време в Океана
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
