С Луна в душата...

Jul 6, 2019, 9:08 AM

Poetry » Landscape

1054 1 2

С Луна в душата...

Звездите тегнат като грозд,

с ръка – аха – да ги докоснеш!...

Не ти се спи и цяла нощ,

и цяла нощ да спиш не можеш...

И искаш да ги обереш –

береш зърната кехлибарни,

а сладостта им, като пещ

разжáрена, душата пáри...

Висѝ магичната Луна

със аромат на зряла дюля –

останала във есента

самотна, неотбрулена...

А Млечният и Лунен път

щом в Океана се кръстосат –

със разлюляната му гръд

Душата ти ще омагьосат...

... И тръгваш по вълните сам

с Луна в душата си помъкнал –

повел и Звездният керван...

... А див възторгът не замлъква!...

Едно време в Океана

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2019-07-06T10:18:19+03:00

Почувствах носталгията не само в многоточията...
yotovava (Валентина Йотова)

2019-07-06T09:32:43+03:00

Хубаво е.

Това е находка
"Звездите тегнат като грозд,"