13.11.2020 г., 8:02 ч.

*** /С малка торба.../ 

  Поезия » Философска, Гражданска
843 3 3

С малка торба и със няколко къшея
човекът преживяше тъжната зима.
Лежи незавит. А мястото - същото -
студена скамейка и снежна градина.
Той хляба в дланта си корава сковава
по навик го гали и тайно въздиша.
От болка по-жълт глухо изгревът пада.
И падат със него премръзнали птици.
И просякът, брат им, веднага споделя
трохите на своята улична участ.
Щастлив е в студената птича неделя,
макар че животът е жалка минута.

Площадите шумни не виждат доброто,
ненужно за тях... като стара хартия.
Но просякът там е. И тихо, и скромно
сърцата на всички в гърдите му бият.

© Денис Олегов Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1196 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??