10.12.2023 г., 18:46  

С мене помечтай

526 6 5

Зимна неизбежност. Седмица предзимна,
покривът е мокър. А сънува сняг.
В сънищата нежно стелят се снежинки,
пътят без посока гост очаква драг.

 

Светят мъжделиво улични фенери,

Пелерина сива – облачета дим,
пътищата скрива. Да не ги намери
той. Да съм щастлива и да измълчим

 

кривите сезони, правилните думи,
кучето на двора... с чаша топъл чай.
Сняг звезди ще рони – обич помежду ни,
Няма други хора... С мене помечтай...

 

https://youtu.be/oNLmwz8A9_I?si=G8JJqc7rv0ERrkzs

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...