С песен докосни луната
Изпей ми песен дето да боли,
изпей ми я и нека да разтърсва.
Очите ми да стори на реки
и дивото у мене да разкъса.
От воят му да се взривят скали
и с тънка гайда гласове да плачат,
да капнат думите като сълзи
по хищната усмивка на бръснача.
Така я пей, че да смирява гняв
до звуците на псалм ехтящ във черква.
И прошка да е чакана, и грях.
Да бъде и спасение, и бездна.
С таланта на заточена кама
до кръв да среже тъканта на мрака.
Да вдигне ято в зимната мъгла,
докосвайки полека в мен жената.
На звярът в теб накрая припомни,
че тръгват само прелетните птици.
Подарък са едни крила, нали…
но вълк се ражда само от вълчица.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
