С песен докосни луната
Изпей ми песен дето да боли,
изпей ми я и нека да разтърсва.
Очите ми да стори на реки
и дивото у мене да разкъса.
От воят му да се взривят скали
и с тънка гайда гласове да плачат,
да капнат думите като сълзи
по хищната усмивка на бръснача.
Така я пей, че да смирява гняв
до звуците на псалм ехтящ във черква.
И прошка да е чакана, и грях.
Да бъде и спасение, и бездна.
С таланта на заточена кама
до кръв да среже тъканта на мрака.
Да вдигне ято в зимната мъгла,
докосвайки полека в мен жената.
На звярът в теб накрая припомни,
че тръгват само прелетните птици.
Подарък са едни крила, нали…
но вълк се ражда само от вълчица.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
