7.06.2015 г., 23:21 ч.

С разбиране 

  Поезия » Философска
1398 3 23

Аз все съм преизпълнена с разбиране.

(Кога ли, някой мен ще разбере?)

Светът ми се мени с нереагиране,

а аз стърча сред него като свещ.

 

Надеждите ми – капки восък слизат

надолу по неравния наклон.

Раздавам ги – като последна риза-

с разбиране, усмивка и достойнство.

 

От поглед половинчат и ги разбирам

децата си - във трудните решения,

пледиращи внимание родители,

мъжът прегръщащ свойте изкушения.

 

На внучето въпросите, неспиращи,

на чуждите - и семето, и плявата.

С усмивка все разбирам и разбирам,

а в мене само пустота остава...

 

Разбирам на природата сезоните

редуващи пороите и сушата.

Онези - дето уж коват законите,

а всеки бърза  да напълни гушата...

 

И теб разбирам, Господи... И теб...

Според брашното – то такъв е хлябът.

Но чакам в теб разбиране да трепне,

че вярата ми с всеки ден отслабва...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбирам какво ти е на душичката! Изповедта ти ме докосна и зададе въпроси, обърнати към мен самата. Мъдростта ти е заразителна, за което ти благодаря!
  • Творба - откровение и изповед!
  • !
  • Благодаря за разбирането, момичета и момчета!Бъдете здрави!
  • Прегръдки от една стара познайница - с много обич и разбиране!
  • Истинско и въздействащо!
    Поздрави, Довереница!
  • Невероятно е!
  • И теб разбирам, Господи... И теб...
    Според брашното – то такъв е хлябът.
    Но чакам в теб разбиране да трепне,
    че вярата ми с всеки ден отслабва...

    Трогателно истинско и толкова близко! Благодаря ти, Доче!
  • Като стрела се заби в сърцето ми този твой стих,Доче!Точно днес е трябвало да го прочета.Все пак Господ си знае работата...Благодаря!
  • Разбрах и харесах! Прекрасен стих, събрал болката, страданията, надеждата и вярата за промяна. Поздравявам те!
  • Ех, Доче... Разбирам те и споделям.
  • Разбирам те, Доче...Въздействащо откровение!
  • Много е добро! Браво!
  • Разбрах те, Доче! Споделям посланието!
  • Чудесно те разбирам, мила Доче!Около мен е същото завихряне - разбирам те,
    до болка те усещам!Желая ти търпение да имаш и дано пък някой да те разбере!
    Творбата ти е толкова истинска!Поздрав и спокойна вечер!
  • Разбирам те!
    Без анализ и съвети от мене - само поздрави!
  • Всички коментирали до тук са казали много големи истини, аз само ще добавя, че Бог не ни дава повече, отколкото можем да понесем, и Той ни обича повече, отколкото ние самите се обичаме... Да раздаваме, да обичаме и да разбираме, това е благословение, което не всеки осъзнава!
    Поздравявам те, Доче, за прекрасното стихотворение!
  • Подкрепям мнението на Диана, една чудесна поетична изповед, но някак си се чувства "умората", онази духовната, на лирическата, която все "разбира" и прощава, а нея кой ще разбере и опрости, но Вярата в нашия Отец, не трябва да отслабва, макар и в този злобен, днешен свят.....извинявай, Дочка, малко "се отнесох" в мой си размишления, но толкова силно ме разчувства!
    Поздравления от мен, отличен!
  • Разбираме, подкрепяме, прощаваме,
    решаваме с усмивка чужди ребуси,
    а пътят към безоблачно раздаване
    започва със разбиране на себе си

    Поздрави, Доче!
  • Думите ти са пропити с тъга и разочарование...Но мислещият човек не може да се чувства по друг начин. И в Еклисиаста е писано – познанието е тъга...Накрая остава само тъга и безверие!Истинско прозрение е стихът ти!
  • Когато не получава съответния отзвук, човек се уморява да се раздава, колкото и да е великодушен.
    Много добре разбираш човешката душа, Доче.
    Навреме ми дойде този твой мъдър стих.
    Благодаря ти!
  • Евангелие от Марк: 15:34 :

    "А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"

    Дори Сина бе изоставен от Отец в смъртния му час /както свидетелстват горните редове/, та трябваше разпнатият отдясно на него разбойник да му вдъхне вяра!
    Какво остава за нас, Доче. С годините вярата отслабва. Само фанатизмът е способен да се противопостави на това. Ала фанатизмът може да прилича понякога на вяра, но не е!
    Отличен финал на отличното ти стихотворение. Както винаги и този твой текст е изпипан и филосфско-житейски проникновен.

    Поздравявам те с възхищение и ти пожелавам една сбъдваща се, според желанията ти, нова седмица!
  • Прекрасен стих - изповед, Доче!
    Но не бива да спираш да вярваш, защото последните времена, според Свещеното писание ще бъдат и по-страшни.
    Твоите стихове винаги замислят с дълбочината на тематиката!
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??