С разбиране
Аз все съм преизпълнена с разбиране.
(Кога ли, някой мен ще разбере?)
Светът ми се мени с нереагиране,
а аз стърча сред него като свещ.
Надеждите ми – капки восък слизат
надолу по неравния наклон.
Раздавам ги – като последна риза-
с разбиране, усмивка и достойнство.
От поглед половинчат и ги разбирам
децата си - във трудните решения,
пледиращи внимание родители,
мъжът прегръщащ свойте изкушения.
На внучето въпросите, неспиращи,
на чуждите - и семето, и плявата.
С усмивка все разбирам и разбирам,
а в мене само пустота остава...
Разбирам на природата сезоните
редуващи пороите и сушата.
Онези - дето уж коват законите,
а всеки бърза да напълни гушата...
И теб разбирам, Господи... И теб...
Според брашното – то такъв е хлябът.
Но чакам в теб разбиране да трепне,
че вярата ми с всеки ден отслабва...
© Дочка Василева All rights reserved.
