С тоя стих ще те бележа
Довиждане. Довиждане. Туй само ще ти кажа.
Аз не искам да съм толкова ужасна,
че да хвана ръката ти и да ти покажа,
колко всъщност аз ще съм нещастна.
А ти си тръгвай. Без да ми говориш думи.
Не искай да заплача. Да извикам.
Прости. Не те желая даже във съня ми.
Върви. Не чакай да крещя, че те обичам.
А аз малко след тебе ще погледам,
да съм сигурна, че стигнал си завоя.
Не мисли, че туй сега е изповед в неделя,
аз не търся отчаяние, че няма да съм твоя.
Бях даже твърде много нечия.
И с тоя стих ще те бележа за из път,
като попътен вятър за отречени,
като обич, недорасла за света...
Аз не искам да съм толкова ужасна,
че да хвана ръката ти и да ти покажа,
колко всъщност аз ще съм нещастна.
А ти си тръгвай. Без да ми говориш думи.
Не искай да заплача. Да извикам.
Прости. Не те желая даже във съня ми.
Върви. Не чакай да крещя, че те обичам.
А аз малко след тебе ще погледам,
да съм сигурна, че стигнал си завоя.
Не мисли, че туй сега е изповед в неделя,
аз не търся отчаяние, че няма да съм твоя.
Бях даже твърде много нечия.
И с тоя стих ще те бележа за из път,
като попътен вятър за отречени,
като обич, недорасла за света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
