С тоя стих ще те бележа
Довиждане. Довиждане. Туй само ще ти кажа.
Аз не искам да съм толкова ужасна,
че да хвана ръката ти и да ти покажа,
колко всъщност аз ще съм нещастна.
А ти си тръгвай. Без да ми говориш думи.
Не искай да заплача. Да извикам.
Прости. Не те желая даже във съня ми.
Върви. Не чакай да крещя, че те обичам.
А аз малко след тебе ще погледам,
да съм сигурна, че стигнал си завоя.
Не мисли, че туй сега е изповед в неделя,
аз не търся отчаяние, че няма да съм твоя.
Бях даже твърде много нечия.
И с тоя стих ще те бележа за из път,
като попътен вятър за отречени,
като обич, недорасла за света...
Аз не искам да съм толкова ужасна,
че да хвана ръката ти и да ти покажа,
колко всъщност аз ще съм нещастна.
А ти си тръгвай. Без да ми говориш думи.
Не искай да заплача. Да извикам.
Прости. Не те желая даже във съня ми.
Върви. Не чакай да крещя, че те обичам.
А аз малко след тебе ще погледам,
да съм сигурна, че стигнал си завоя.
Не мисли, че туй сега е изповед в неделя,
аз не търся отчаяние, че няма да съм твоя.
Бях даже твърде много нечия.
И с тоя стих ще те бележа за из път,
като попътен вятър за отречени,
като обич, недорасла за света...
© Ди All rights reserved.
