Ей, за сцената ли чакаш?
За онази там, голямата?
Подготвяш се да забавляваш,
с комедия да скриваш драмата.
Завесата прикрива колко се страхуваш,
как сърцето ще излезе от гърдите.
Излезеш ли забравяш за какво бленуваш,
за да сбъдваш на другите мечтите.
Усмивката не може да прикрие
тъгата и сълзите  в очите.
На сцената участват всички,
щом извират дълбоко от гърдите.
А ти си там и играеш роля, 
забранено ти е да тъжиш.
Сцената за миг е твоя,
но не и себе си да изразиш.
 Завесата накрая пада бавно,
а с нея скланяш уморено и ти глава.
Аплодисментите заглъхват, а на тебе ти е жадно
за истински усмивки, смях и искрени слова.
Така усмивката остава на лицето, 
но очите не спират да крещят.
Единственият глас е на сърцето
и така до следващия път....