6.04.2010 г., 21:07

Сам

1K 0 17

Поеми си дъх.
От святата омраза пак
вдишай със открита гръд.
Светлината вече не търси
- мрачен ще е твоят път!

От себе си не бягай.
Не може огледалото разбито
да скрие твойто отражение.
Все тъй из късовете криви
ще виждаш свойто огорчение.

Затвори очи...
Кървиш, а остарели рани
няма времето да излекува.
Сам си. Моля, замълчи!
Никой крясъците ти не чува.

 

http://www.youtube.com/watch?v=W_bhhpOVL-s

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Кой те наранява така?Кой те кара да познаеш самотата,тъгата и всички тъмни страни на Любовта?Та ти си още на 17...най-красивите ти мигове трябва да блестят сега...!Саше,прекрасната ти поезия е пропита с толкова болка...,че и мен ме боли...Чета те повече от час...все тъжна...покъртителна поезия...Красива,но и толкова болезнена...Споделям чувствата ти...Не си сам...!
  • Хубавата страна на самотата е, че те учи да я преодоляваш.
    Хубав стих.
  • Прочетох. Оценявам и твоята интерпретация на тези чувства.
  • И това си харесах!
    Пишеш много хубаво - очакваме още!
    А животът има и хубави страни - знаеш...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...