Сам си като мен
Седя сама. Отпивам глътка вино -
от бялото, червено ти обичаш.
Не се оплаквам, мирна е душата.
Със времето на всичко се привиква.
Не ми тежи. И ти си нямаш никой.
Стените ти залепват в тишина.
Аз имам коте - не е като нищо.
До мене мърка, свито на кравай.
Цветята във саксиите - все същите.
Не са разбрали. Тихо си цъфтят.
А демонът в сърцето ми се мръщи,
че тясно му е - иска свобода.
Не, няма да го пусна. Ще се вихри.
Ще изпочупи подредения ми свят.
За всяка болка имам си пинизи,
за всяко рафтче - някакъв си грях...
Седя сама. Посрещам вечер мрака,
убила в скука дългия си ден.
Не пия вече. Виното ми свърши.
Не плача даже. Сам си като мен...
от бялото, червено ти обичаш.
Не се оплаквам, мирна е душата.
Със времето на всичко се привиква.
Не ми тежи. И ти си нямаш никой.
Стените ти залепват в тишина.
Аз имам коте - не е като нищо.
До мене мърка, свито на кравай.
Цветята във саксиите - все същите.
Не са разбрали. Тихо си цъфтят.
А демонът в сърцето ми се мръщи,
че тясно му е - иска свобода.
Не, няма да го пусна. Ще се вихри.
Ще изпочупи подредения ми свят.
За всяка болка имам си пинизи,
за всяко рафтче - някакъв си грях...
Седя сама. Посрещам вечер мрака,
убила в скука дългия си ден.
Не пия вече. Виното ми свърши.
Не плача даже. Сам си като мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
