Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
17.07.2008 г., 12:06 ч.

Сам си като мен 

  Поезия » Любовна
909 0 14
Седя сама. Отпивам глътка вино -
от бялото, червено ти обичаш.
Не се оплаквам, мирна е душата.
Със времето на всичко се привиква.

Не ми тежи. И ти си нямаш никой.
Стените ти залепват в тишина.
Аз имам коте - не е като нищо.
До мене мърка, свито на кравай.

Цветята във саксиите - все същите.
Не са разбрали. Тихо си цъфтят.
А демонът в сърцето ми се мръщи,
че тясно му е - иска свобода.

Не, няма да го пусна. Ще се вихри.
Ще изпочупи подредения ми свят.
За всяка болка имам си пинизи,
за всяко рафтче - някакъв си грях...

Седя сама. Посрещам вечер мрака,
убила в скука дългия си ден.
Не пия вече. Виното ми свърши.
Не плача даже. Сам си като мен...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??