Сам си като мен
Седя сама. Отпивам глътка вино -
от бялото, червено ти обичаш.
Не се оплаквам, мирна е душата.
Със времето на всичко се привиква.
Не ми тежи. И ти си нямаш никой.
Стените ти залепват в тишина.
Аз имам коте - не е като нищо.
До мене мърка, свито на кравай.
Цветята във саксиите - все същите.
Не са разбрали. Тихо си цъфтят.
А демонът в сърцето ми се мръщи,
че тясно му е - иска свобода.
Не, няма да го пусна. Ще се вихри.
Ще изпочупи подредения ми свят.
За всяка болка имам си пинизи,
за всяко рафтче - някакъв си грях...
Седя сама. Посрещам вечер мрака,
убила в скука дългия си ден.
Не пия вече. Виното ми свърши.
Не плача даже. Сам си като мен...
от бялото, червено ти обичаш.
Не се оплаквам, мирна е душата.
Със времето на всичко се привиква.
Не ми тежи. И ти си нямаш никой.
Стените ти залепват в тишина.
Аз имам коте - не е като нищо.
До мене мърка, свито на кравай.
Цветята във саксиите - все същите.
Не са разбрали. Тихо си цъфтят.
А демонът в сърцето ми се мръщи,
че тясно му е - иска свобода.
Не, няма да го пусна. Ще се вихри.
Ще изпочупи подредения ми свят.
За всяка болка имам си пинизи,
за всяко рафтче - някакъв си грях...
Седя сама. Посрещам вечер мрака,
убила в скука дългия си ден.
Не пия вече. Виното ми свърши.
Не плача даже. Сам си като мен...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
