Колко е тихо в празнотата...
и се чува само далечното
глухо скърцане на вратата.
И ето, отиваш си отново.
Не попита как ще оцелея
и дали да живея без теб съм готова.
Просто си тръгна и ме остави
сама и гола в празнотата, да се моля...
този път да те забравя...
© Виктория Георгиева Всички права запазени