6.07.2012 г., 9:56

Сама съм

791 0 6

Онемял си,

може би забравил,

че ти бях небе

и синева.

Пустееща забрава

си прегърнал,

а ликът ми

си обгърнал с вечерта.

Ала мен

бездумни нощи водят

към зора

на твоите очи

и лъчите

нежно ме целуват

вместо

топлите ти устни.

Измълчах се

да обичам тихо.

Извалях се

в дъждове от песни

по капчуци

в жарени заници

и сама зорея

сред тревите росни.

Слънцето посрещам

и изпращам

с натежали

от любов очи,

ако онямал си,

значи ли да вярвам,

че невиждащ си,

любими ти...







 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...