22.09.2010 г., 23:27

Сама съм

941 0 1

 

 

 

 

                                             Сама съм -

                                             и там пред заключена вечност

                                             в утроба от залезна тишина

                                             морето потръпва в любовна безбрежност

                                             със пулса на нечия чужда вълна.

 

                                             И тихо отмервам в годежа на мрака

                                             заробена нощ на несбъднат копнеж,

                                             оставена броди луната във нежност

                                             и пясъчно тръпне в любовен ламтеж.

 

 

                                             Събуждам се -

                                             само морето ми шепне,

                                             а някъде бавно проблясва звезда,

                                             ревнива наднича луната и стене

                                             под звездния купол от нощна тъма.

 

                                            И ето ме, утро -

                                            във бездна на мрака потъва изпитата бяла луна,

                                            нощта като сянка ме следва и цяла

                                            поглъща от моите вени скръбта...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Махова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...