Sep 22, 2010, 11:27 PM

Сама съм

  Poetry » Other
942 0 1

 

 

 

 

                                             Сама съм -

                                             и там пред заключена вечност

                                             в утроба от залезна тишина

                                             морето потръпва в любовна безбрежност

                                             със пулса на нечия чужда вълна.

 

                                             И тихо отмервам в годежа на мрака

                                             заробена нощ на несбъднат копнеж,

                                             оставена броди луната във нежност

                                             и пясъчно тръпне в любовен ламтеж.

 

 

                                             Събуждам се -

                                             само морето ми шепне,

                                             а някъде бавно проблясва звезда,

                                             ревнива наднича луната и стене

                                             под звездния купол от нощна тъма.

 

                                            И ето ме, утро -

                                            във бездна на мрака потъва изпитата бяла луна,

                                            нощта като сянка ме следва и цяла

                                            поглъща от моите вени скръбта...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара Махова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...