Самар
Целия свят на гърба си го носеше, мамо.
Мъчен товар, но не смя твоя път да огъне.
Грижи, тревоги и вяра невръстна на рамо...
Никоя болка не смогна духа ти да спъне.
Колко ли пъти в надбягване с лудото време
с яд си проклинала делника пуст да остане?
Само че дявол дори тоя делник да вземе,
друг те причаква, във въжен капан да те хване.
Колко ли нощи с молитви си пъдила мрака,
леко да слиза сънят над главицата малка?
Тежки клепачи си крила, та пак да дочакаш
"Стигнах" да звънне през старата бяла слушалка.
Трябваше дълго по прашните друми да скитам,
крехък самар от мечти да се боря да стъкна,
та да прогледна през съ́лзите, в думите скрити:
"Станеш ли майка, и ти своя свят ще помъкнеш!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
