ЛЕЦ (Лъчезар Цонев)
98 205
19.01.2024 г., 21:32 ч.

Само любовта 

  Поезия
366 5 6

 

Вървя ли край притъмналите къщи,

край голите тополи във нощта,

протягам към звездите като пръсти 

и поглед, и надежда, и съдба.

 

Те греят сред незнайните простори

и няма страшно, щом до днес горят.

Животът ми ще мине, но защо ли

да мисля, щом те няма да заспят.

 

Не ще заспи една любов далечна --

аз вярвам, че ще дойде със смъртта

и споменът за първата ми среща, 

последвалата дълга самота...

 

И близките дали са ми простили --

живях отделно в своята среда --

и после постепенното примирие

и в таз разруха само любовта.

 

                          декември 1990 г.

                          гр. Сливен

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??