23.03.2022 г., 11:46

Само любовта боли така...

1K 0 1

Само любовта,

може лютиво да заболи така,

както никоя друга

болка човешка на тази земя...

Само любовта,

може да прониже така,

сякаш ножове

пробождат болно сърце...

 

Само любовта боли така-

горчиво като целувка

на роза бодлива...

 

Но не забравяйте,

че това дава мощна сила!

Превръща те в борец!

Ставаш счупено стъкло!

А когато някой те поправи

и превърже твоите рани-

силен човек ставаш,

обаче старата любов 

става все по-трудно

да се забрави...

 

Но не е невъзможно 

ума да я остави!...

 

О,друга любов!...

Чиста - нова! 

Много по-добра...

Нова прекрасна

гледка към света!

 

Но този път,

любовта си насочвам я

не към човек...-

А към самият Създател!-

На всички нас Баща!

 

Той никога

няма да ме нарани!

Няма капчица сълза

от болка да остави следи!...

 

Обявявам го! -

Тук и сега!...

Че в Неговите ръце,

аз предавам своето

наивно и наранено сърце!...

Той ще го поправи,

нали познава го добре!...

Защото знае,че аз съм Негово дете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ivana Dzhermanska Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бог помага на тези, които го обичат и:
    полагат в Неговите ръце
    нараненото свое сърце!
    Изсушава сълзите им и посочва пътя по който да го следват, да обичат Него, себе си и другите като себе си..

Любовта има своите демони

Любовта има своите демони,
но и своите ангели – също,
не остане ли нищо за вземане
и за даване, тя те прегръща.
Ала не да лекува, отварите ...
799 1 3

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...