Само мен нощта ли ти отнема
Само мен нощта ли ти отнема?
Липсва ли ти малко топлина?
Как ли в тишината се съвземаш,
бродиш ли в чувства – долина?
Спомените капят ли безшумно,
без да си ги викал – уж, наум?
Тях ли назоваваш тиха радост,
търсиш ли ме в блудкавия сън?
Дращи ли те гърлото от вик?
Плаче ли душата ти ранена?
Казвал ли си – времето гаси
хаоса, който сочеше ти мене?
Някога ще свикнеш ли отново
в нощите си кротко да заспиваш?
Може би в сърцето ти с олово
друга твоя плам ще навигира.
Нека бъде вечно твой копнеж.
В моят поглед плам не разгада.
Днес ще бъда птица без летеж,
нека си отиде любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
