Само мен нощта ли ти отнема
Само мен нощта ли ти отнема?
Липсва ли ти малко топлина?
Как ли в тишината се съвземаш,
бродиш ли в чувства – долина?
Спомените капят ли безшумно,
без да си ги викал – уж, наум?
Тях ли назоваваш тиха радост,
търсиш ли ме в блудкавия сън?
Дращи ли те гърлото от вик?
Плаче ли душата ти ранена?
Казвал ли си – времето гаси
хаоса, който сочеше ти мене?
Някога ще свикнеш ли отново
в нощите си кротко да заспиваш?
Може би в сърцето ти с олово
друга твоя плам ще навигира.
Нека бъде вечно твой копнеж.
В моят поглед плам не разгада.
Днес ще бъда птица без летеж,
нека си отиде любовта.
© Виктория Тасева All rights reserved. ✍️ No AI Used
