gerrda (Геновева Христова)
408 4496
7.09.2012 г., 21:34 ч.

Само сто хиляди... 

  Поезия » Бели стихове
652 0 5

 

 

 

 

Сто хиляди минути се изчерпват,

а в тях наистина те няма
и границите са ми адски тъпи
в малиново-неземно кухи торти,
родени за размазване всеобщо.
И в ръкомахане сме сиви плочки
в най-милите тонални реверанси,
отчупили секунда от безкрая,
пулсиращи,
съвсем невзрачни точки.
Най-тихите,
системно упорити,
безсъници с лавиращи тирета,
се гонят с натежалите си сенки
и чоплят любовта,
назаем взета.
Сто хиляди „наум” съм ни простила
(числото, всъщност, не е цяло).
Започвам да си мисля,
че безкрила,
Човеко,
ще ти вярвам отначало…

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И в ръкомахане сме сиви плочки
    в най-милите тонални реверанси,
    отчупили секунда от безкрая,
    пулсиращи,
    съвсем невзрачни точки."


    Обагри деня ми в цвят.Благодаря.
  • Харесва ми тази поезия!
  • Докосващ стих, търсещ, чоплещ - задълбаващ...!!!
    "Най-тихите,
    системно упорити,
    безсъници с лавиращи тирета,
    се гонят с натежалите си сенки
    и чоплят любовта,
    назаем взета."
  • Почувствах сивотата на тежките секунди! Хареса ми!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??