migli4ka (Миглена Генешка)
57 1
18.11.2012 г., 21:30 ч.

Само ти остана сляп и глух 

  Поезия » Бели стихове
811 0 4

Нима всички други виждат,

само ти остана сляп?!

Нима всички други чуват,

само ти остана глух?!

... и ням за моята любов.

След всяко „Обичам те” чувам на шега „Млъкни”,

след всяко „Остани” лицето усмивка рисува...

След всеки тъжен поглед: „К’во се сърдиш?”...

А отговорът е някъде във мен...

 

Всеки малък жест за мен е много,

всяка крачка е подскок...

Всяка мисъл е омразна, защото от нея раната боли...

Всички виждат, всички чуват, само ти си сляп и глух...

Крещя на ум, слънца рисувам, спъват ме окови демонични...

Свят се вие и се лутам, черно-бял екран пред мен...

Във вените пулсира твоят поглед, във вените пулсираш ти...

Твоите успехи са и мои, твоите болки са безсънните ми нощи...

Насълзените ти очи са пукнати по моето сърце, а треперещите ти ръце са разкъсаните ми нерви.

 

Да успееш искам, да си щастлив, велик!

Да ме има някъде там, до лявото предсърдие...

Не искам много, не искам нищо, само да си жив, да те има, да си приятел мой!

Да носиш синята капачка без причина, да си връзваш червен конец напук...

Да спорим пак някога ние след години аналитизмът или синтактичната система ни доведоха до тук...

Да знаеш, че и мен ме има и винаги ще съм от другата страна на слушалката, за да чуя: „Имах нужда да поговоря с теб!”...

„Тук съм, с теб съм!” – винаги ще бъде моят отговор, защото те обичам безумно много и рими не са ми нужни за това!!!

 

25.09.2012 г. Шумен

 

© Миглена Генешка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какъвто и да е - бял или свободен, няма значение, важното е в случая, че е пределно откровено и се чувства болката.
    А тази силна болка трябва да се сподели, за да намалее...
    В това е и силата на споделянето.
    Миглена, толкова е хубаво, че можеш да обичаш някого! Не унищожавай тази дарба свисше с толкова болка, дай любовта си на някого, който има нужда от нея... на някого, който знае какво е да се обича
    Усмихни се!
  • Присъединявам се към Безжичен... Не става!
  • Това е накаква изповед, накакъв написан текст, но не е стихотворение, нито литературно произведение. Според мен не прилича на стихотворение.
  • Това прилича на свободен стих.
    А белите стихове са в класическа стъпка. Само са освободени от рими.
Предложения
: ??:??