Само ти остана сляп и глух
Нима всички други виждат,
само ти остана сляп?!
Нима всички други чуват,
само ти остана глух?!
... и ням за моята любов.
След всяко „Обичам те” чувам на шега „Млъкни”,
след всяко „Остани” лицето усмивка рисува...
След всеки тъжен поглед: „К’во се сърдиш?”...
А отговорът е някъде във мен...
Всеки малък жест за мен е много,
всяка крачка е подскок...
Всяка мисъл е омразна, защото от нея раната боли...
Всички виждат, всички чуват, само ти си сляп и глух...
Крещя на ум, слънца рисувам, спъват ме окови демонични...
Свят се вие и се лутам, черно-бял екран пред мен...
Във вените пулсира твоят поглед, във вените пулсираш ти...
Твоите успехи са и мои, твоите болки са безсънните ми нощи...
Насълзените ти очи са пукнати по моето сърце, а треперещите ти ръце са разкъсаните ми нерви.
Да успееш искам, да си щастлив, велик!
Да ме има някъде там, до лявото предсърдие...
Не искам много, не искам нищо, само да си жив, да те има, да си приятел мой!
Да носиш синята капачка без причина, да си връзваш червен конец напук...
Да спорим пак някога ние след години аналитизмът или синтактичната система ни доведоха до тук...
Да знаеш, че и мен ме има и винаги ще съм от другата страна на слушалката, за да чуя: „Имах нужда да поговоря с теб!”...
„Тук съм, с теб съм!” – винаги ще бъде моят отговор, защото те обичам безумно много и рими не са ми нужни за това!!!
25.09.2012 г. Шумен
© Миглена Генешка All rights reserved.
