Бяла самодива
във съня
те милва.
Златокоса свила
за теб
постила.
Със звезди в очите,
бленувани
в мечтите.
Пиеш водица
от
росна тревица.
Два хълма белеят,
в тъмнината
греят.
Лунен лъч
те води,
през полето бродиш.
Стигаш
тихата дъбрава,
там оставаш
до забрава...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени