Бяла самодива
във съня
те милва.
Златокоса свила
за теб
постила.
Със звезди в очите,
бленувани
в мечтите.
Пиеш водица
от
росна тревица.
Два хълма белеят,
в тъмнината
греят.
Лунен лъч
те води,
през полето бродиш.
Стигаш
тихата дъбрава,
там оставаш
до забрава...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
