Бяла самодива
във съня
те милва.
Златокоса свила
за теб
постила.
Със звезди в очите,
бленувани
в мечтите.
Пиеш водица
от
росна тревица.
Два хълма белеят,
в тъмнината
греят.
Лунен лъч
те води,
през полето бродиш.
Стигаш
тихата дъбрава,
там оставаш
до забрава...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
